Изричайки тези думи, се взря в мен. Сега виждах очите му черни като нощ, изгарящи и подмамващи. В този момент се приближи към мен.

Исках да отстъпя назад, но и не исках, исках, копнеех да ме докосне. Устните му леко се разтвориха, пожелах да ги докосна.

„Ема Джеймсън, откъсни си очичките от устните му! Веднага!”- Заповяда ми подсъзнанието ми.

 Беше точно до тялото ми, дишането му беше тежко, гръдният му кош се долепяше до моя, затворих очи. Всичките ми сетива се изостриха и му обърнах гръб. Понеже се свличаше от пясъка, усетих дъха му върху гърба си. Настръхнах. Цялата. Краката ми се подкосиха. Тогава той сложи ръцете си върху моите рамене и в следващия момент отново бях срещу него и толкова близо до него.  Погледнах нагоре към очите му, а той наклони главата си към моята. После продължи с тих, дрезгав глас. Стигаше почти до шепот.

-В мое присъствие сякаш се притесняваш, изнервяш се. Опитваш се някак да се предпазиш от мен, не издържаш като съм до теб и те наблюдавам. Ема, само не отричай. Издаваш се сама.

Той се беше приближил много вече до мен. Сега тялото му докосваше моето. При последните си думи се беше задъхал. Чувствах сърцето си готово да изскочи.

-Н-не е така.

Отново заекнах. Взря се в мен за дълго. Този път очите му засияха с някак студен блясък, някак мрачни.

-Хубаво, щом е така.

Прозвуча безразлично, някак студено и се отдръпна от мен. Отдалечи се и видях, че провря ръка през косата си. „Защо ми го каза така?” Питах се аз. „Какво толкова му казах? Какво искаше да му кажа? Че много ми харесва? Че наистина ме притеснява?”

Естествено, че не можех да го направя. Стана ми неприятно, че така се отдръпна от мен.

„Пф, и какво очакваш? Ти се държа странно. Забелязал е, че си притеснена, когато се прибилжи до теб.”

 Останах като вцепенена. Остави ме да седя сама и да … Кейт дойде при мен.

-Ема, добре ли си?

-Да, Кейт. Няма проблеми. – Усмихнах й се.

-Да не ти е скучно?

-Не, не.

-Ние се канехме да се присъединим към групичката около огъня и да послушаме. Ела, не стой сама тук. Ния също ще дойде.

-Добре, идвам.

Джак дойде до нас с напитки в ръце.

-Коктейл с джин за прекрасното ми момиче и мента с лимон и спрайт за прекрасната ми приятелка. Двете с Кейт взехме напитките си.

Той застана помежду ни и ни прегърна през рамената.

-Е, мили дами, да отидем да послушаме малко рок.

Двете с Кейт се засмяхме и тръгнахме към групичката, настанила се край огъня. Седнах на пясъка до Джак. Той седна до Кейт и я прегърна. Линда седна до мен. Майк се настани срещу нея, от другата страна на огъня. До него беше Роджър. Седеше точно срещу мен. Сега лицето му се осветяваше от огъня и изглеждаше страшно обаятелен.

Господи, Роджър беше толкова красив, а аз го отблъснах! Изплаших се, защото никога не бях изпитвала нещо такова като тази вечер. Затова го отбягвах, но не можех и да стоя далеч от него. Китариста се казваше Дилън. Изсвири още една песен на Guns n roses - Knocking of heaven’s door. Роджър седеше до Дилън и му прошепна нещо на ухото. Дилън се подсмихна и засвири отново Guns n roses, само че Sweet child o’ mine. Явно го беше попитал дали може да свири тази песен. Ния дойде и седна от другата страна на Дилън. Тя можеше да пее и запя след малко. Всички обичахме гласа й. Стигна до тук:

She"s got eyes of the bluest skies
As if they thought of rain
I"d hate to look into those eyes
And see an ounce of pain

Her hair reminds me of a warm safe place
Where as a child I"d hide
And pray for the thunder and the rain
To quietly pass me by.

На тези два куплета Роджър не откъсна очи от мен. Мрачността в очите му вече я нямаше. Изпитах странна нужда да отида, да се настаня до него, усещах, че ме харесва, но не бях готова. А и да бях, нямаше да го видя след тази вечер. Имах чувството, че думите се изливат от неговата уста, че той пее…за мен. Искаше ми се да е така. Вечерта премина в слушане на рок и метъл песни. Знаех, чувствах, че след тази вечер няма да го видя и от тази мисъл се чувствах странно. Някак не исках да не го виждам повече. Не исках да си тръгва. Още хора се присъединиха към нас. Дилън свиреше, Ния пееше, всички слушахме. Когато те двамата се умориха и помолиха за почивка, отидох да си взема нещо за хапване с Линда, Кейт, Джак, Майк и Роджър. Имаше сандвичи с риба-тон, домашно приготвено суши, пилешки хапки, набодени на клечка за зъби, пица, нарязани на малки парчета плодове- диня, пъпеш, ябълки, авокадо, ананас. Те също бяха набодени с клечка и красиво подредени в огромна чиния. Взех си сандвич с риба-тон. Роджър изяде само едно парче пица. После започна да се сбогува с всички. Просто каза:

-Ще трябва да тръгвам.

Не се бях излъгала. О, защо трябваше да стане така?

Прегърна Кейт, потупа Джак по гърба, Майк също, усмихна се на Линда и тогава дойде при мен.

-Радвам се, че се запознахме.- Каза ми той и ми подаде ръка. Хванах неговата, а той вдигна моята и целуна кокалчетата на пръстите ми.

Отново този електрически ток.

Отдръпна устните си от ръката ми и я задържа за малко в своята. Гърлото ми се стегна. Той си отиваше. Нямаше да го видя повече. Знаех го, той си тръгваше, но въпреки това не можех да повярвам какво го попитах тогава:

-Ще те видя ли отново?

Той само се усмихна и очите му заблестяха. Появи се сякаш някакво потайно пламъче в тях. Дръпна ръката ми, като така ме накара да се приближа към него. Гледах нагоре към него. Усетих, че очите ми се пълнят със сълзи. Не знаех, не разбирах защо.Той вдигна свободната си ръка и погали лицето ми. За малко да подскоча от допира на ръката му върху лицето ми. Тръпки ме побиха. Гледаше ме сякаш казваше „Ще се върна”. Не исках той да си отиде. Гърлото ми още повече се стегна. „Защо така ми стана? Та аз не го познавам. Защо ми е така гадно? Защо го попитах това?”- Питах се аз. После махна ръката си от лицето ми и ме пусна. Нищо не ми каза. Не отговори на въпроса ми. Кимна на всички, за последно погледна към мен и просто се обърна и си тръгна. Очите ми още бяха насълзени. Насилих се да се успокоя. Загледах се към него. След като изчезна от погледа ми, погледнах часовника си. Беше почти полунощ. Трябваше да си тръгна. Сбогувах се с всички и тръгнах. Когато се прибрах вкъщи, мама ме чакаше. Пожелах й лека нощ, отидох при татко и на него пожелах лека нощ и отидох в стаята си. Съблякох се, облякох си потника и късите гащи, с които спях и се метнах в леглото. Пред очите ми мина цялата вечер и най-вече момента, когато той си тръгна. Очите ми пареха, едва сдържах сълзите си. Гърлото още повече ми се беше стегнало. Не можех да повярвам, че почти плачех за един…един непознат.

® Симона Иванова

Много се надявам да ви е допаднало!
Хубава вечер! :)