Прочетен: 927 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 28.11.2014 22:25
На другия ден (събота) още спях, когато телефонът ми звънна.
-Ало?- Казах със сънен глас аз.
-Ема, добро утро.
-Роджър?- Попитах аз стресната и веднага изскочих от леглото.
-Да, Ема. Извинявай, май те събудих!
-Не, не. Глупости. Трябваше да стана все някога.
-Но трябваше да се наспиш хубаво.
-Роджър - казах аз настоятелно- няма проблем. Трябва да ти благодаря.
-За какво?
-За всичко. – В главата ми изникна идея.- Благодаря ти много и ако нямаш планове за сутринта, искам да те поканя на закуска. След час в онова заведение на брега. Правят прекрасни палачинки. Трябва да го знаеш, Кейт със сигурност те е водила там, ако имаш някакъв проблем да го намериш, просто ми се обади. Ще те чакам.- И преди да е казал и дума...- Не приемам откази. До после.
Затворих телефона и се усмихнах самодоволно. Напиването хич не ми беше по вкуса, главата ме болеше, цялото ми тяло също, но не ме интересуваше, защото щях да се видя с него и да закусваме заедно. Имах около половин час да се оправя. Слязох първо до долу, за да си разтворя аспирин във вода и влязох в банята.
О, горещият душ много добре ми подейства! Като излязох, изпих аспирина и си измих зъбите. След това грабнах черния си клин, синята ми спортна блуза и черен суичър. Вързах косата си на опашка, сложих портмонето и телефона в чантата си и излязох от вкъщи. Мама и татко бяха на работа отново. Пак си помислих за него и на лицето ми се изви усмивка. Сигурна бях, че ще дойде, страхувах се само от това, че стават много бързо нещата и че се е съгласил от уважение, а не защото ме харесва.
„Оо, я престани! Затова снощи те спаси и държа ръката ти в кафенето и после те изпрати до вас, затова на два пъти за малко да те целуне. И мислиш, че е защото те съжалява ли?”
Това подсъзнание не ме оставяше на мира. Е, по-късно разбрах, че не греши.
Беше облечен със сив анцуг от онези модели, които се свличат надолу, дебел сив суичър и маратонки. Косата му се рошеше от вятъра. Изглеждаше ужасно привлекателен. Гледаше морето. От този ден разбрах, че го искам. Исках неговите устни върху моите, силните му ръце да ме обгръщат цялата и да притисна глава в гърдите му, за да чуя как тупти сърцето му. Това момче ме привличаше ужасно много от самото начало. Не исках да отделя поглед от него. Дълго време стоях права на прага на заведението и го гледах, той също по едно време ме видя. Омагьосващи, потайни, обятелни, весели очи вглеждащи се в моите. Продължавах да седя втренчена в него, докато най-накрая една жена с дете ме помоли да се дръпна, защото не можеше да мине. Дръпнах се и отидох направо при Роджър. Той стана, хвана ме за ръка, надвеси се и ме целуна по бузата. Срамежлива усмивка се изви на лицето ми и ме попита:
-Толкова ли съм грозен?
„Моля?! Ти грозен? О, Роджър ти си толкова красив, сладък, привлекателен…”
-Извинявай, какво?
-Стоеше до вратата и ме гледаше. Много ли съм грозен?
-Много си хубав даже. - Суичърът му издаваше широките му рамене.- Не можех да откъсна очи от него. Седнахме и двамата, отново един срещу друг.
-А ти изглеждаш прекрасно.
-За разлика от снощи, нали?
-Винаги си изглеждала така.
Отново се изчервих.
-Аз, снощи…такова…амм, много се изложих, нали?- Роджър се засмя и се премести на другия стол до мен.
-Разбира се, че не си. А и на всеки се случва да се понапие.
-Окуражаваш ме.
-Разбира се. Знаеш ли, покани ме на закуска, а още не си поръчала нищо. Гладен съм, Ема.
Устата ми пресъхна. Майчице, мила! Преглътнах трудно.
-Извинявай! Какво ти се яде?
-По телефона спомена палачинки, друго щях да хапна, но ми се доядоха.
-Шоколад ли да поръчам с тях, сладко от плодове или нещо друго?
-Поръчай шоколад!
-Хубаво.
-Гладен съм.
Забравих да дишам.
-Да, ето. Ще пиеш кафе, нали?
-Ти ще пиеш ли?
-Разбира се, аз обожавам кафето.
-Снощи не останах с такова впечатление.
-Снощи онова кафе беше гадно, но за сметка на това ми стана по-добре.
-Ти какво кафе обичаш?
-Каквото си го приготвям сама - силно, горещо, със сладко-горчив вкус.
„Сладко-горчив вкус? Това ли казах?”
Това звучеше като шоколад, черен шоколад. И сладък, и горчив.
-Значи не харесваш кафетата по заведенията.
-Не, не ги харесвам. Пила съм хубави кафета по заведенията много рядко, надявам се това тук да е добро.
-А някой ден ще опитам ли от кафето, което ти приготвяш?
„Ще опиташ от всичко, Роджър.”
-Ако пожелаеш.
Див, загадъчен, изпълнен с…нещо, което не можех да си обясня поглед.
Избягах от очите му и повиках келнера, поръчах палачинки с течен шоколад и кафе.
Гледаше по същия начин. Трябваше да кажа нещо, да смекча това между нас, усетих, че бавно започвам да се изчервявам, отново ми стана топло.
Ако той беше слънцето, а аз летях покрай него, със сигурност щях да изгоря.
Продължавахме да седим втренчени един в друг без да обелим и дума, докато келнера не дойде с палачинките и кафето. Палачинките бяха четири, хубаво сложени в чиния, изглеждаха страхотно, шоколадът беше в буркан, а кафето ароматно. Отпих от него.
„О, това е хубаво.”
Затворих си очите да се насладя на вкуса му. Мисля, че беше италианско еспресо с мляко, не много захар, а каймакът му беше пухкав. Много ми хареса. Когато отворих очи, Роджър ме гледаше и ми се усмихваше.
-Май това тук ти харесва.
-Да, много ми харесва.
-От кога пиеш кафе?
„Що за въпрос?”
-Незнам, мисля, че от четиринайсет-петнайсетгодишна.
-Значи от три-четири години.
-Да, горе-долу оттогава.
-И от тогава ли разбираш толкова от кафе?
„Аз да разбирам от кафе?”
-Роджър, аз не разбирам толкова много от кафета. Просто, когато пия кафе, обичам да е хубаво, а не безвкусно и съвсем горчиво.
-Колко кафе на ден пиеш?
-Зависи.
-Не си много разговорлива днес.
„И как да бъда разговорлива, когато ти ме гледаш с този поглед, сякаш ме пронизваш отвътре и ми задаваш въпроси, които според мен нямат смисъл?”
-От какво зависи, Ема?
„Ето пак.”
-Когато съм на училище, понякога си взимам от някоя кафе- машина, ако ми се пие, но по принцип пия, когато се прибера.
-А когато не ходиш на училище, какво правиш?
Този негов въпрос ме накара да се засмея, като се сетих как се измъквам рошава от леглото и тръгвам долу към кухнята да си направя голяма чаша с кафе.
Очите му заблестяха закачливо.
-Нека да позная. Събуждаш се, питаш се кой ден е, после се измъкваш от леглото си рошава, по пижама и отиваш в кухнята да си направиш едно горещо и силно кафе.
Беше прочел мислите ми.
-Познах, нали?
-Позна.- Усмихнах му се и отпих от кафето.
-Бих искал да те гледам по пижама и рошава с чаша кафе в ръка.
За малко да се задавя, ококорих се, сърцето ми скочи до гърлото, белите ми дробове забравиха да изпълняват функцията си. Направо загубих ума и дума, а той продължаваше да си стои спокойно срещу мен и да ме наблюдава как се огъвам от думите му, които кънтяха в главата ми.
„Стегни се, момиче! Не трябва да си слаба точно сега, точно след снощи, покажи му, че си силна!
-Ема?-Изрече неспокойно той.
-Да?
О, по дяволите! И гласа ми едва излизаше. Страхотно!
-Добре ли си?
-Разбира се.
-Сигурна ли си? Да не те убидих с нещо?
-Не, Роджър. Няма такова нещо.
-Няма ли да ядеш?
-Разбира се.
Посегнах към чинията в средата на масата с палачинките, но той ме спря.
-Нека аз.
Пресегна се и сложи взетата палачинката в чинията ми, разтла я и я запълни. После с лъжичка загреба малко течен шоколад от бурканчето и го сипа в чинията ми, замаза го на палачинката и я нави.
През цялото време наблюдавах пръстите му, бяха дълги, с изрязани нокти.
-Готово е, яж.
-Благодаря.
Срамежливо отхапах. Вече бях по-спокойна. В това време той също си взе палачинка и повтори същите неща, които направи с моята. Бях на втората хапка, а той почти изяждаше своята. О, наистина беше гладен.
Тайничко го наблюдавах, докато се храни. Огладнял хищник, не можех да не го гледам, отваряше си устата и отхапваше. Малко шоколад се разля от палачинката и потече към долната му устна, веднага си я облиза, а аз захапах моята. Как можех да ям, докато го наблюдавах такъв? Той стрелна очи към моите, стреснах се, заковах се, но отново отхапах и я изядох. Изяде още една, а аз продължавах да го гледам замаяно.
Преди да се усетя, той беше вперил поглед в мен и ми се ухили:
-Пак ме гледаш така.
„Пак?”
-Как те гледам?
-Както онзи път ме гледаше, когато те спасих от колата. Тогава ме гледаше право в очите, а цялото ти същество крещеше: „Моля те, Роджър! Целуни ме! Моля те, целуни ме!”
„Издала съм се! Да му се невиди!”
„Много ясно, че си се издала и сега го правиш.”
Изчервих се отново и погледнах надолу към чинията, а той се протегна и с палеца и показалеца си повдигна брадичката ми и ме накара да го погледна. Те бяха точно като шоколада в бурканчето на масата. Още веднъж през този ден се убедих, че го искам и то само за мен. Сведох поглед, а той ми каза:
-Ема, недей, моля те! Погледни ме.
Изпълних.
-Ето, така. Така ме гледаше на онова парти, така ме гледаше като ме видя в училището ти, така ме гледаше, когато те спасих, така ме гледаше и вчера и снощи и сега…
-Роджър, аз…
-Тихо, тихо! Не казвай нищо. Позволи ми да гледам очарователното ти лице почервеняло. Позволи ми да гледам бездънно сините ти очи.
Премести се от стола си и седна на този до моя.
Беше много близо до мен. Разтреперих се, а той го усети.
-Я, ела тук!
Присламчи ме към себе си и се облегнах на рамото му, устните ми докоснаха врата му, едната му ръка беше на кръста ми, после бавно започна да гали гърба ми, брадичката му беше на косата ми, устните му я целуваха. Сърцето ми се беше завърнало в гръдния ми кош и биеше силно. По цялото ми тяло минаваха тръпки на наслада, на задоволство, отпуснах се в прегръдката му, почувствах се толкова спокойна, че за миг забравих всичко.
-Ема?
-Мм? – Това можех да кажа само.
-Аз, ти…
Не разбрах. Вдигнах очи към него.
-Не те разбирам.
-Не съм убеден, че съм за теб, но не мога, нямам сили да те оставя.
По дяволите, какво се опитваше да каже? Как можеше да знае дали е подходящ за мен, това можех да знам само аз.
-Какво искаш да кажеш?
-Ема, колкото и да се мъчех да те забравя след онази нощ на плажа, не успях. В съзнанието ми се въртеше тази твоя гъста коса и очите ти, всяка нощ плувах и потъвах в тях, не успях да се отърся от това, което стана тогава.
Не намирах думи.
-Ти сигурно си имала много връзки, а…
-Роджър, досега не съм...не съм харесвала момче, никога не съм заглеждала даже.
„Казах го.”
Устата му се оформи в буквата „о”.
Изби ме на смях. Успях да задържа напиращия смях като захапах устната си, след това той се усмихна и изненадано, сякаш не можеше да повярва попита:
-Значи, аз съм първият?
Ако му кажех да, щях да си призная, че много ми харесва и така нататък. Е, в крайна сметка какво пък?
-Ти си.- Казах с почервенели бузи.
-Но как е възможно? Та ти си толкова красиво момиче. - Погледна ме, наведе се към устните ми, затвори очи, пое си дълбоко дъх и ме целуна по бузата.- Какво ще кажеш довечера да отидем някъде?
-Защо?
-Защото след малко трябва да тръгвам. Имам работа, а ти имаш все още да изтрезняваш. Трябва да довършим започнатото.
-И какво сме започнали?-Попитах закачливо, съвсем невинно и нежно. Прошепна ми:
-Знаеш какво, палачинке сладка.- Намекът му ми хареса. Нарече ме „палачинке сладка”. Почувствах се наистина...сладка.
-Не знам. Подскажи ми.- Погали долната ми устна с палеца си и съсредоточено, но с усмивка наблюдаваше движението на пръста си.
Едва не ме подлуди и не знам как успях да се стърпя да не го целуна пред погледите на всички.
-Няма нужда от подсказване. Ще разбереш направо отговора довечера в осем на мястото, където започна всичко. - Отдели се от мен.
„Не, не! Недей!”
-Дояж си закуската. - Аз естествено изпълних. Толкова много ми влияеше този човек. Изчака ме, после когато свърших се изправи, наведе се към мен и ме целуна по челото. Прошепна на ухото ми:
-Довечера ще се видим, палачинке сладка. Облечи си нещо топло.- Аз се усмихнах и кимнах. Тръгна си. Само как се движеше. От него се излъчваше такъв сексапил. Пожелах го още веднъж. После отново щях да го видя. След предишната пиянска вечер не трябваше да пия, трябваше да се представя добре.
„Той каза „мястото, където започна всичко. Кое беше това място? Дали беше онова кафене, където държа ръката ми или беше на онова парти? О, плажът! Да, там започна всичко.” Облегнах се на стола с успокоение и си представих отново това, което се случи преди малко, как се бяхме прегърнали. Станах, исках да платя сметката, но тя вече беше платена. Не само закачлив, добър, привлекателен, сексапилен, обаятелен, очарователен, ами и мил.
® Симона Иванова
